Ярешко печено с адската смес на Пепи Стоева

Ярешко печено с адската смес на Пепи Стоева е нещо, което трябва да влезе в списъка "100 неща, които трябва да опитам", при това измежду първите 20 позиции. "Адската смес" си го измисли самата Пепи, когато коментирахме рецептата й за печен заек. Тогава тя нарече тази "замазка" с това звучно име и за мен то лепна като ръкавица. А заека, приготвен по този начин е много, много вкусен. Пробвала съм!

А днешната рецепта започна в една дъждовна петъчна вечер около 9 вечерта. Представете си как кротко кръстосвам и преравям интернетските дебри, когато виждам, че наш приятел писал съобщение. Мига, святка...  видях аз най-после, че някой има кулинарен зор и разговора протича горе-долу така:

- "Кремо, ко прайш?

- Мотам се...

- А нещо специалитет с ярешко знаеш ли?

- Що? Какво искаш да го правиш? Да го печеш или на манджа?

- Ааа, не бе. Мисля да го донеса у вас, че сега ми го донесоха прясно-прясно, ти да го сготвиш, да се съберем и да го опукаме.

Щом е за събиране и за опукване на 4-килограмов "мишковълк" - първа съм наредена. След 20 минути ярешкото беше доставено и прибрано да нощува в моя хладилник. Още докато го изчаквах да пристигне се сетих, че това което искам да му случа е точно "Адската смес". Дотук добре. Обаче... Винаги има едно "НО", нали? Моят препъни-камък се оказа размера. Аз си бях намислила да го изпека цялостно някак си, да е пейзажно и фотогенично, обаче - НЕ! Може и да е дребен мишковълк, но се оказа, че нямам достатъчно голяма тава, която да го събере, дори и тавата от фурната дойде малка. Въртях го насам, натам, побутвах, натисках - все отнякъде нещо стърчи... Е, нямаше как. Наложи се да жертвам външния вид за сметка на вкуса.  Русев ми го разряза, докато аз висях на главата му да казвам как точно искам да са парчетата и тайно се чудих дали е подходящият момент да спомена, че може би е време да си купим по-голяма печка?

Ето продуктите за "Адската смес", както са дадени от Пепи (за над 1.5 кг). Аз увеличих количествата с 1/2, тъй като моето яре беше около 4 кг.

50-60  мл соев сос

30-40 мл зехтин/олио

2-3 фино пасирани  скилидки чесън

3 с.л.  червен пипер;

2 с.л. брашно

1 ч.л. черен пипер (ако не обичате мааалко люто дори  – без него)

1 с.л. горчица (едрозърнеста)

1 ч.л. сол (на вкус)

60 гр. масло (1/2 пак.)

200 мл. мл бяло вино

7-8  тънки ленти сланина, или суров бекон (не пушен!)

5-6 стръка салвия

Приготвянето.

Това, което промених, е че разтопих маслото и към него добавих всички останали съставки. С кашата намазах месото и го оставих да престои 3 часа преди да влезе във фурната.  Добавих бялото вино и около 200 мл. вода в тавата, завих плътно с фолио и 3 часа по късно нещата изглеждаха така :

По отношение на печенето - пекох 40 минути на 180 градуса и още 2 часа на 160. Махнах фолиото и още 20-30 минути пекох открито, като поливах със соса.

Отчетът е, че се събрахме и дадохме най-доброто от себе си. Хапнахме и пийнахме от сърце.

    Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!