Пълнени палачинки с кайма и как закуската се превърна във вечеря

Често чувам, че било пипкава работа да се правят палачинки. Е, аз не мисля така, още повече, че обикновено ги правя рано сутрин, когато в квартала е все още тихо, и докато си пия кафе и слушам градската тишина, натрупвам една купчинка. Днешните пълнени палачинки с кайма са направени точно така.

Аз не за пръв път пиша за палачинките. Те заемат особено важно място в кухнята ми. Няма човек, който да не обича палачинки, а ако има такъв.. аз не го познавам. Палачинките позволяват вкякакви импровизации, полет на въображението, вдъхновено съчетаване на вкусове и аромати... и дори прозаично обиране на остатъците от разни работи из хладилника. Сладки, солени, с пълнежи, с плодове, изискано френски, австрийски императорски, американски, или във вариант на така обичаните родни катми - толкова много безкрайни възможности!

При всичкото ми палачинкоправене, обаче, трябва да си призная, че не мога да ги подхвърлям зрелищно в тигана. Фактът, че тигана ми тежи почти два килограма вероятно е от значение. Но след като наскоро попаднах на следния текст, веднъж завинаги реших, че НИКОГА няма да пробвам! Ще цитирам източника със съкращения, защото дори и в най-добра интелектуална форма, не съм в състояние да възпроизведа текста, в който става въпрос точно за палачинкообръщането.

"...... характерно движение наляво-надясно, с което човекът проверява дали палачинката е отлепена, последвано от рязко повдигане на тигана нагоре по траекторията на парабола и накрая рязко спиране, с което палачинката се отлепва, инерцията й я завърта, а гравитацията я връща обратно в тигана.

А сега една задача: Даден е тиган с дължина на дръжката „l“ и диаметър „d“. Нека „N“ е силата, която прилагаме за придаване на движението нагоре, „q“ e ъгълът, в който тигана се намира първоначално спрямо хоризонталната повърхност на земята, а „p+q“ е ъгълът, в който се намира тигана в крайната си фаза (при рязкото спиране). Самата палачинка пък приемаме, че тежи „w“. Очевидно е, че „l“ и „d“ са константи, а „q“, „p“, „w“ и „N“ са променливи величини. Тоест при обръщането на палачинка ние приемаме, че имаме функция F(l, d, q, p, w, N). Намерете въпросната зависимост между тези величини и намерете стойностите им, за които палачинката ще се обърне перфектно, т.е. полети вертикално нагоре (а не напред или назад) и ще падне обратно в тигана, като по време на „полета си“ ще направи пълно обръщане на 180 градуса спрямо равнината на тигана (т.е. очакваме без да местим тигана палачинката да падне обърната наобратно и то с цялата си площ) . ..."

Не разбрахте ли???? Ето нагледно :)))

Страшна работа, не мислите ли? Мдааа, излиза, че освен решителност, трябва и наука! Никога не съм предполагала, че е толкова сложно да се обърне една палачинка! Траектория, парабола!!!! О, Боже, що не си гледам тиганите, ами съм тръгнала с функции, ъгли, равнини и зависимости да се заигравам....

Докато се опитвате да смелите науката, аз набързичко ще изредя продуктите.