С днешната рецепта за тиквен пай с крем карамел слагам край на хелоунската тема, но не и на тиквената. Това не е традиционен тиквен пай, но всички знаят колко е вкусна комбинацията от тиква и крем карамел, така че традициите ще почакат за сметка на вкуса. Скоро ще направя и традиционният пай с тиква, защото по странна причина този вид сладкиш не е много разпространен по нашите географски ширини. Е да, ние си имаме тиквеник за разлика от американците, но когато става въпрос за всусни неща, мисля, че граници просто няма!

По въпроса за тиквата и нейните приложения ще има да си говорим още много, но ви уверявам, че този пай си заслужава чакането. Чакането - в смисъл да изстине. Горещо препоръчвам да се приготви или преди обяд, за да може да се хапне със следобедното неделно кафе, например, или вечерта, за да може да ви чака на сутринта. Направо ви отговарям - не - не става да се яде топъл, колкото и да ви се иска.

И за да ви минава по-леко времето докато чакате - ето нещо интересно около тиквения пай. Доскоро не знаех, че името на тиквата идва от гръцки - "пепон" (голям пъпеш). Французите го променят на "помпон", а когато англичаните влизат в играта, съвсем забъркват нещата и тиквата става "pompion". Кой и кога е измислил тиквения пай - надали някога ще разберем. Едно е сигурно - нечия баба трябва да го е правила преди столетия, а на някой му е дошла бляскавата идея да го запише.