Спаначена супа с яйце - абсолютната класика

Обожавам супи! Всякакви. Най-добрата храна за закуска, особено, ако си се веселил до съмнало. Най-добрата храна за обяд и вечеря, поне за мен. Дайте ми една вряла вкусна супа и за нищо друго няма да питам.

Не сме се "хванали за зелено" още, но не мога да се спра да мисля за слънце и топло и пролетно и цветно! Миналото лято ни заведоха във Варвара. Там има едно заведение "При Димо". Който е ходил във Варвара със сигурност е хапвал там, а който не е ходил - ТОВА Е МЯСТОТО за вкусно ядене!!! Присетих се сега, защото там съм яла най-вкусните кюфтета на планетата. Ясно е, че кюфтетата нямат нищо общо със супите, но нещо, което ми каза младото момче, което правеше тия кюфтета го запомних - "Най- трудно се готвят супи и кюфтета. Мерак иска тая работа. Аз на каймата що поезия съм изрецитирал, докато я меся - Пушкин, Шекспир...". Много се смях тогава, но е прав. Не става без мерак. Особено пък постна супа!

Мъжката махмурлийска класика "шкембе" при мен няма да я видите като супа. В други варианти - да, но това май е единствената супа, която не обичам. Не че не мога да я ям. Мога, но няма да въздъхна от удоволствие още от първата лъжица.

Сещам се сега и за доматената супа, която децата все ми хвалеха, докато ходеха на градина. Тя е нещо като салатата от прясно зеле в служебната столовата - никога не свършва. То целия Китай да гледаше зеле за нашия стол, все щяхме да го изядем! Да, ама не - няма свършване и това е!

И за днес ще ви предложа тази любима моя спаначена супа с яйце.